Warning: Declaration of AriDocsViewerContentPlugin::replaceCallback($attrs, $content) should be compatible with AriMambotBase::replaceCallback($attrs) in /home/dg118/public_html/plugins/system/aridocsviewer/aridocsviewer.php on line 98
Полезно е да знаеш

ДГ 118 "Усмивка"

Индекс на статията


 Нуждата от сън

Тя предполага от десет до тринайсет часа в денонощие, включително следобедния сън. Но тази нужда варира значително при различните деца и е специфична за всяко от тях. Затова преди да се оплаквате, че имате проблеми със съня на детето си, трябва да сте убедени, че то се нуждае от повече сън. Често се случва родителят да има проблеми, а не детето!

Достатъчно количество сън е необходимо за правилния растеж на детето и за качествен живот. Разбира се, спането спомага то да се възстанови от физическата и нервната умора, но по време на съня също: 

  • Се подреждат информацията и опитът, натрупани през деня;
  • Се структурира паметта;
  • Се изгражда нервната система;
  • Секретира интензивно хормонът на растежа;


Съществуват различни признаци за това, дали дадено дете, особено ранобудно, получава достатъчно часове сън. Можете да разберете това, ако си отговорите на следните въпроси:

Дали винаги е спяло по-малко от децата на същата възраст?
Неговите часове сън винаги ли са едни и същи или всеки ден техният брой е различен?
Сутрин в добро настроение ли се събужда? Влачи ли се от умора преди следобедния сън или вечерното лягане?
Възползвайте се от някоя седмица ваканция и го оставете да спи според собствения му ритъм и брой часове. По този начин ще си изясните донякъде дали е ранобудник, или е нощна птица и колко часа сън са му необходими.

При следобедния сън индивидуалните различия са големи, но все пак повечето деца до четиригодишната си възраст все още редовно спят следобед. Това отчасти зависи от броя на часовете нощен сън. Децата, които биват събуждани много рано заради професионалните задължения на родителите си, трябва задължително да спят при добри условия следобед. Всички трябва да имат възможност да си почиват.

 


 Витамините в храната

            Едно от първите правила за здравословен начин на живот е приемането на качествена и балансирана храна. Дневното меню трябва да съдържа белтъчини, мазнини и въглехидрати, както и достатъчно плодове и зеленчуци, от които организмът си доставя необходимите му микроелементи, фибри и витамини.

            Който и плод или зеленчук да сложим на масата, със сигурност няма да сбъркаме. Но ето малко повече информация къде какви витамини има.

 

Витамин А

            Всички го знаем като витамина на здравите очи. Освен това обаче, витамин А увеличава съпротивителните сили на организма срещу респираторни заболявания, поддържа правилното функциониране на вътрешните органи, подпомага израстването на децата, както и доброто здраве на костите, кожата, косата, зъбите и венците.

            Витамин А се натрупва в депа в тялото и се запазва повече от година. Ето защо приемането му в по-големи количества през лятото, може да осигури запаси за зимния период. В кои плодове и зеленчуци се съдържа? Разбира се, в морковите. Освен в тях в червените чушки, доматите, копривата, спанака, зеления лук, магданоза, прасковите, кайсиите и повечето плодове с жълто-оранжев цвят.

             

Витамин В1

Повечето витамини В действат съвместно, затова е препоръчително да се стремите в дневното меню да има прием от всички тях.

            ВитаминВ1 е известен като „духовния витамин” заради благоприятното му въздействие върху нервната система. Той подпомага работата на мускулите и сърцето. Подобрява състоянието на тялото при морска и височинна болест по време на пътуване.

            В най-големи количества се съдържа в репичките, граха, боба, гроздето, зелето и кайсиите.

 

Витамин В2

            Подпомага растежа и развитието на детето, участва в процеса на кръвообразуване и предпазва очите от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи.

            Съдържа се в граха, боба, лещата, гъбите, картофите, спанака, салатата и всички листни зеленчуци.

 

Витамин В5

            Участва в процеса на клетъчното изграждане, нормалния растеж и развитие на централната нервна система. Подпомага работата на надбъбречните жлези и превръщането на мазнините в енергия.

            Съдържа се в карфиола, граха, картофите, морковите и повечето зеленчуци със зелен цвят.

 

Витамин В6

            Участва в процеса на обмяна на веществата и подпомага работата на имунната система.

            Съдържа се в бананите, спанака, крушите, картофите, зелето, морковите, граха.

 

Витамин С

            Играе основна роля в процеса на образуване на колаген, който е много важен за растежа и възстановяването на клетките. Подобрява здравето на венците, костите, зъбите и кръвоносните съдове, подобрява работата на имунната система, подпомага зарастването на рани и по-доброто усвояване на микроелемента желязо.

            Витамин С е един от най-лесните за набавяне витамини, защото се съдържа в почти всички плодове и зеленчуци. Най-големи количества има в шипките, червените и зелените чушки, копъра, лапада, магданоза, ягодите, тиквата, копривата (100 г от предходните храни задоволяват напълно дневната нужда от витамин С ), спанака, зелето, доматите, малините, боровинките, кайсиите, патладжаните, ябълките, граха.

 

Витамин Е

            Ускорява зарастването на рани от изгаряния, участва в обмяната на веществата и подпомага по-пълноценното действие на витамин А.

            Съдържа се в зелето, магданоза, граха, картофите, боровинките, целината, цикорията.

 

Витамин К

            Необходим е за нормалното съсирване на кръвта. При чести кръвотечения от носа е необходимо да се увеличи приема на храни, съдържащи витамин К.

            В най-големи количества се съдържа в листните зеленчуци – спанак, коприва, маруля, зеле, а също така н шипките, доматите, граха, морковите, магданоза.

 

Витамин Р

            Основната му функция е да поддържа непропускливостта на капилярите.

            Съдържа се основно в цитрусовите плодове, но също така в кайсиите, къпините, черешите, вишните и шипките.

 

Витамин Н

            Подпомага ефективната обмяна на мазнините и белтъчините, облекчава мускулните болки и подобрява състоянието на кожата и косата.

            Има го в карфиола, граха, лука, пъпешите, морковите, зелето, прасковите.

 

Замяната на любовта към чипса с любов към зелевата салата с моркови не е лесно начинание, но с оглед на всичко написано по-горе, си струва да опитаме. Разбира се, без да ставаме максималисти. Ясно е, че не можем да очакваме следващия път, когато седнем в ресторант с детето, то да си поръча задушени зеленчуци вместо пържени картофи. Но за сметка на това не бива да изпускаме случая да му предложим към тях и една салата с повечко сирене, а за десерт – пресни плодове вместо палачинка с шоколад.

 Децата обичат разнообразието и играта, но за съжаление, за тях храненето може да бъде много скучно нещо. Храната, поднесена по интересен начин, е в състояние да стори истински чудеса. Морковите на звездички, краставицата като крокодилче, доматчето като жабче – как да не ги опиташ! А яйцето-лодка с платно от чушка или пък прасенцето с копитца и ушенца от морковчета са направо неустоими. Всъщност, както и да ви се струва, тези дребни хитринки не отнемат повече време, отколкото да убедите детето да изяде зеленчуците в чинията или резенчетата ябълка за десерт.

 

 

Целта наистина се струва усилията.

 


 Хиперактивните деца - как да се справим с тях?

Хиперактивните деца са специална порода деца. В зависимост от това кой и в какво настроение ги определя можем да чуем различни неща за тях. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в училище като раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците. Тези деца не могат да играят сами, постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая започват да тичат из стаите, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат се възцарява невероятен хаос.

Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в графа проблемни деца, именно поради невъзможността да се съсредоточат, честата промяна на настроения и постоянната си нетърпеливост, преминаваща в агресия. Това се превръща в проблем и за тях, и за всички около тях. По тази причина специалистите препоръчват от ранна възраст да се заемем с възпитанието на децата и да ги приучим към съсредоточаване, толерантност и любов към другите.

Най-правилният начин да научим някого да обича е като го обичаме.Статистиката показва, че децата, които като бебета са били гушкани, милвани, пели са им песнички преди да се научат да разбират и са разговаряли с тях, преди да започнат да говорят са много по-спокойни, по-комуникативни и по-емоционално стабилни.

Когато пораснат, те се превръщат в огледален образ на хората, с които живеят. Ако родителите са нервни и психически нестабилни, може да се очаква същото качество и у децата.

Според педиатри и терапевти на хиперактивните деца трябва да им се осигури повече пространство и свобода. Затова вместо да им се караме за всяко счупено нещо у дома, да им викаме, че не стоят мирни, добре е да им осигурим пространство, където на воля да изразходват енергията си. За такъв тип деца са подходящи дългите излети през почивните дни и разходките в парка. Като начало е добре да няма много други хора наоколо и след това малко по малко да започнем да ги приучаваме към игра в група, правилна комуникация с другите, изслушване на събеседника, учтиво държание. Подходящи са игрите с топки, които стимулират развитието на координацията и концентрацията. Умението за балансиране, люлеене, скачане, премятане, пързаляне, катерене. Когато придобият ловкост и увереност в себе си задължително трябва да ги научим да изчакват другите деца, да пазят себе си и тях, да не изпреварват.

Ако обичат да рисуват, блокчетата за оцветяване са също много подходящи, като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване. Отначало те ще прекрачват всякакви ограничения и ще минават през всички черти, но с времето ще започнат да стават по-спокойни и по-прецизни в работата си. Ще може да им се повери ножица, с която да изрязват различни елементи, да моделират с глина, да апликират.

Игри свързани с концентрация са също конструирането, реденето на пъзели и мозайки.

За да събудите интереса в детето е необходимо и вие да се запалите по тези дейности. В процеса на заниманията е добре да го насърчавате, да го хвалите, че се справя добре, точно когато е решило да се откаже, защото не намира правилната част и е готово да захвърли всичко.

Емоционалната подкрепа е много важна за детето. У него се създава увереността, че то може да прави много повече неща от това само да тича като свободен електрон или да буксува с количката по пода в неясна посока. Обяснявайте му, че някои дейности изискват по-специално внимание и по-прецизно отношение. Разказвайте му например за работата на хирурга, колко е важно той да е съсредоточен, да внимава, защото в ръцете му е поверен цял човешки живот и ако той е невнимателен, последиците биха били фатални.

По този начин бихте могли да разговаряте за спецификата и на любимата му професия, като му дадете да разбере, че всяко занимание изисква специални умения, които се изграждат с труд и постоянство.

Дори да е избрало по-дейна професия като войник например, отидете на полянката и заедно се опитайте да уловите пеперуда, като стоите неподвижно в храстите и търпеливо изчаквате точния момент за действие. Със сигурност каквато и професия да харесва вашия малчуган, ще намерите необходимите аргументи в полза на толерантността, търпението и вниманието.

Четенето – една много пренебрегвана и позабравена дейност от днешните деца, те не могат да се съсредоточат да четат, предпочитат да изгледат филмчето и така бързо да разберат какво става с главния герой в края, вместо да отделят няколко дни подред, за да прочетат сами книжката. Така че, една от основните причини да не четат днешните деца е именно това, че са хиперактивни – деца, които растат без норми и ограничения.

Всички знаем, че това малко по малко се превръща в много сериозен проблем на нашето общество и ако не вземем мерки може да излезе извън контрол, избивайки в сериозна агресия.

Затова и за хиперактивните деца е много важно спазването на ритуалите. Да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина, игра на открито, вечерята, приготвянето за сън, миенето на зъби, обличането на пижамата, вечерната приказка и целувката за лека нощ. Всичко това е много важно. Освен, че се изграждат положителни навици, детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога да се съсредоточи и да внимава.

Хубаво е спокойните и по-бурните дейности да следват в определен ред, така че да има някакъв баланс и хармония в цялостното подреждане на ежедневието на детето.

 

 

Детето да има своя собствена стая или поне кът, където би могло да се усамоти, да рисува, да се забавлява, изграждайки свой собствен свят. Плюшковците са на особена почит при по-малките деца. Те са част от семейството, част от техния свят и от техните най-доверени приятели, затова може да се скарате на мечето, че без да иска в лудориите си е бутнало въображаемо гърненце с мед и да разиграете възможните сценарии или че е ударило Прасчо и сега той е тъжен и плаче. Да помислите заедно какво трябва да направи мечо, че отново да върне усмивката на лицето на любимия си приятел и отново да могат да играят заедно, както преди.

Така включвайки плюшените играчки може да разигравате различни модели на поведение и да ги обсъждате с детето.

Ако в отглеждането на детето участват и други хора – баби, дядовци, лели, гледачки, необходимо е и те също да спазват установените правила, за да не се получи класическия български вариант – Ама баба всичко ми позволява, а пък дядо е по-добър, защото ми дава шоколадче за лека нощ... и други подобни. Банално звучи, но за проблемите на децата винаги са виновни родителите.

Ако едно дете е определяно като проблемно, най-вероятно има проблемниродители. Защото ако има желание, време и разбиране, енергията и на най-хиперактивното дете може да бъде насочена в градивна посока и от него да излезе бъдещ световен шампион в някакъв вид спорт, а защо не и художник или прецизен архитект.

Copyright © 2014. All Rights Reserved.